ЗА ВОДАТА

Химичен анализ

Физико-химичен състав и балнеолечебни свойства на минералната вода в хотел „ Бохема СПА“ .
На територията на курорт Огняновски минерални бани има 24 термоминерални извора, които са многократно изследвани и анализирани. Те са смятани за изключително богат хидроминерален ресурс заради огромния им дебит, а също и поради особеностите на физико-химичния им състав. Повечето от тях са бистри, безцветни, без миризма или със слаб дъх на сероводород, без никакви признаци за санитарно-химично замърсяване, бактериологично чисти. Това ги прави подходящи както за външно, така и за питейно балнеолечение.
Водата, използвана в хотел „ БОХЕМА СПА“ , идва от сондажен извор с температура на водата 42°C – един от най-топлите в курорта. Нейните най-характерни особености са:

• По своя физико-химичен състав водата се характеризира като:
  –  хипертермална (с температура 42°C),
  –  слабо минерализирана (с обща минерализация 240мг/л),
  –  силициево-флуорна (със съдържание на метасилициева киселина – 52.2мг/л и на флуор – 5.1мг/л),
  – хидрокарбонатно-сулфатна и натриева, с повишено съдържание на калций (2.5мг/л).
• Водата има силно алкална реакция (pH-8.9). Съдържа незначително количество сероводород, главно под формата на хидросулфиди (0.8 мг/л), което ѝ придава специфична, слабо изразена и бързо губеща се миризма. Минералната вода съдържа и незначителни количества радон (0.7 nC/л).
• Високата температура ( термалност ) на водата я прави подходяща за външно балнеолечение на редица заболявания.
• Причисляването ѝ към групата на слабо минерализираните азотни води с алкална реакция и със съдържание на флуорни йони прави водата на хотел „ Бохема СПА“ подходяща не само за външно балнеолечение (бани), а и за вътрешна употреба – т.н. питейно лечение, особено препоръчвано при стомашно-чревни, жлъчно-чернодробни и урологични заболявания. Слабо минерализираната минерална вода с флуорно съдържание се използва също при хора с професионална интоксикация – за да се изведат от организма на пострадалите солите на тежките метали; безспорно е благотворното ѝ въздействие и върху хора, чиято работна среда е с риск от радиоактивно замърсяване. В този случай водата помага за извеждането на радионуклидите от организма.
• Силно алкалната реакция на водата подпомага лечението и рехабилитацията на хора с различни заболявания на опорно-двигателния апарат.
• Минералната вода е с висока концентрация на флуорни йони. Това определя ефективността на вътрешната ѝ употреба за лечение на заболявания на опорно-двигателния апарат с разредена костна структура (остеопороза), като подпомага заздравяването на костите. Питейното лечение допринася също и за по-успешна борба със зъбния кариес.
• Минералната вода се добива от естествен природен източник и се характеризира с абсолютна чистота в санитарно-химичен аспект (липса на нитрати, нитрити и амоний), както и в санитарно-хигиенен и микробиологичен аспект (коли-индекс<100 и микробно число (общ брой бактерии): 0 колонии. Заради произхода си, водата съдържа редица жизненоважни минерали и елементи, които са част от препоръчителния ежедневен здравословен прием. Освен това, относително ниското минерално съдържание ни освобождава от необходимостта да се съобразяваме с количеството минерална вода, което е полезно (и безопасно) за дневен прием – колкото повече изпием, толкова по-добре.

Перорално(Вътрешно) приложение

Вътрешно приложение на минералните води
Определение : представлява индивидуализирано и контролирано питейно приемане на мин.вода, съобразено с нейната физико-химична характеристика, както и с вида и стадия на заболяването.

Механизъм на действие. Приета вътрешно мин.вода оказва локално действие в устната кухина , стомаха и червата. Спомага за отмиване продуктите на възпалението, остатъците от храна, промяната на рН на стомашното и чревно съдържание, нормализиране на перисталтиката. Успоредно с това настъпва усилена миграция на левкоцитите в лигавицата. След като премине бариерата на стомашно-чревния тракт, мин.вода попада в кръвта и ч/з своите( съставки) инградиенти оказва специфично и общо въздействие в/у организма. Този ефект се засилва и по невро- хуморален път.

Действащите фактори при питейното прилагане на мин.вода са следните: общо дневно количество, времето за прилагане( балнеологичен курс), t0 на водата и начина на приемане.

• Времето на прилагане на мин.вода в различно и зависи най- вече от характера на заболяването, както и от физико- химичната характеристика на водата.Най- често мин.води се пият от 10 до 60 мин. Преди хранене. При тези условия водата преминава най- бързо през храносмилателния тракт и претърпява най- малки промени . По- рядко водата се приема непосредствено преди или до първия час след хранене. Тогава тя се задържа по- дълго в стомаха и оказва по- изразен локален ефект.
• Начина на приемане на водата също има съществено значение. Изпиването на мин. Вода трябва да стане изведнъж на цялото количество, като се цели тя да попадне бързо в кръвта. Може да се пие също бавно, на глътки, в продължение на 10-15 мин. , когато се цели получаване на локален ефект. Положението на тялото може да е различно. При движението на пациента преминаването на водата става по- бавно от колкото в покой. От легнало положение на дясната страна водата преминава по-бързо през стомаха.

• Болести на опорно-двигателния апарат, в т.ч.: артрозна болест, ревматични и ревматоидни артрити и полиартрити, периартрити на раменната, колянната и други стави, болести от пренапрежение на крайниците, дископатии в лумбалгичен стадий без радикулярен синдром, миозити и фибромиозити, състояния след фрактури, травмени увреждания, следоперативни състояния и др.
• Хронични болести на периферната нервна система и функционални нервни заболявания, в т.ч.: неврити и невралгии, дископатии, дискови хернии и дискогенни радикулити, цервико-брахиални плексити, периферни вяли парези, вегетативни полиневропатии, неврози, мигрени и др.
• Хронични гинекологични заболявания, най-вече: хронични оофорити, салпингити и аднексити, хронични метрити и параметрити.
• Заболявания, подходящи за питейно балнеолечение и за питейна профилактика: стомашно-чревни, чернодробно-жлъчни, костно-ставни със синдром на остеопороза, зъбен кариес.

Допълнителни медицински показания

• Заболявания на сърдечно-съдовата система: хипертонична болест на сърцето в по-ранни стадии и хипертоничен синдром, исхемична болест на сърцето със слабо изразен стенокарден синдром, артериална хипотония, ангиопатии, периферни съдови болести – болест на Рейно, болест на Бюргер и др.
• Заболявания на дихателната система: алергични ринити, риносинузити, фарингити, ларингити, хронични трахеити и бронхити, състояния след прекарана пневмония или бронхопневмония, бронхиална астма.

Противопоказания

Минералната вода не трябва да бъде използвана при следните заболявания:

• Хипертонична болест в напреднал стадий.
• Прекарани тежки съдови нарушения – инфаркти, инсулти, тромбофлебити.
• Циркулаторна недостатъчност, сърдечна декомпенсация.
• Наличие на варикозно разширени вени с венозен застой.
• Силно изразени функционални нервни разстройства, тежък неврастенен синдром.